РАЗДЕЛ 3:
РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ И МАТЕРИАЛНИТЕ РЕСУРСИ
Цел 11. Съдът прилага политики за използването на информационните технологии
"Електронна кореспонденция със страните по дела"
Дискусията за актуалните проблеми при управлението на делата между административните ръководители на съдилищата участници в проекта „Усъвършенстване на работните процеси в съда“ изведе на преден план проблемите с призоваването – тромавостта на процеса, изискващ докладване на невръчени призовки на съдията, бавната и скъпо струваща кореспонденция със страните по делата (особено по отношение на делата по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, чиито брой прогресивно се увеличава и формира преобладаващия дял от образуваните граждански дела в районните съдилища в страната за 2010 г.).
• С оглед преодоляване тромавостта на процедурите при неуспешно връчване на призовки, в Софийския районен съд например е определен служител – компютърен оператор с деловодни функции, който обработва върнатите в цялост призовки като:
- Прави служебно справката по Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни „Население” на ГД ГРАО и, ако се установи нов адрес, връща призовката в „Служба по връчване на призовки и съдебни книжа”, където по отношение на същата призовка с поправен адрес в отличителен цвят се прави нов опит за връчване;
- Прави справка в Google Earth в случаите, когато призовката е върната в цялост с отбелязване, че адресът не съществува, и ако се установи, че адресът съществува, принтира карта, която прилага към призовката, а самата призовка връща в „Служба по връчване на призовки и съдебни книжа” за ново връчване.
Тези организационни мерки спестяват минаването на призовката през доклад, като облекчават съдията от административни по своя характер функции по даване на определени указания и имат отношение към цялостното ускоряване на движението на делата.
• Все по-активно съдилищата популяризират предвидената в чл. 42, ал. 4 от ГПК възможност съобщенията на съда по искане на страна по гражданско дело да й бъдат изпращани на посочен от страната електронен адрес, като връчването се удостоверява с копие от електронния запис за това.
Усилията в тази насока на Районен съд – Горна Оряховица например са намерили израз в приемането на заповед на административния ръководител за създаване на условия в съда за оптимално оползотворяване на възможностите за електронна кореспонденция със страните, сред които задължаване на системния администратор да регистрира електронни пощенски кутии на всички състави и задължаване на деловодителите на всички състави за следното:
- Да изготвят подлежащите на връчване подписани книжа в електронен формат;
- Да следват унифициран протокол за наименоване на файловете, оформяне и наименоване на електронните писма;
- Да изпращат съобщенията по електронен път, когато страната е посочила електронен адрес;
- Да следват правилата за удостоверяване на връчването и специфичните указания на съдията;
Клиентите на съда са насърчени да се възползват от възможността за електронна кореспонденция посредством съобщение на информационно табло в Информационния център на съда. На този етап в Районен съд – Горна Оряховица заповедта се прилага само по заповедните производства по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, където в 98% от случаите заявителят посочва електронен адрес.
Коментарът на съдия Павлина Тонева, председател на Районен съд – Горна Оряховица, по описаната практика е, че използването на регламентирания в чл. 42, ал. 2 от ГПК способ за електронно връчване на съобщения е надежден, ускорява разглеждането на делата, удобен е за големите заявители по заповедното производство и е дал адекватни резултати с оглед наложилата го необходимост от реализиране на икономии на средствата от издръжката на съда, посредством чувствителното намаляване на пощенски разходи за изпращане на книжа.
Районен съд – Чепеларе също полага усилия за насърчаване страните към използване на електронна кореспонденция. В службата „Деловодство“ на съда на вниманието на адвокатите и гражданите са поставени листчета в отличителен цвят, които обясняват възможността съдът да изпраща съобщения по посочен електронен адрес. На интернет страницата на съда е поместено и съобщение в горния смисъл. Извършеният анализ показва, че от тази възможност са се възползвали предимно адвокати от по-далечни съдебни райони, особено по отношение на възможността да им бъде предоставен в електронен формат протокол от проведено съдебно заседание или съдебен акт, включително по наказателни дела. Съдът е постигнал специална договорка за връчване на посочен електронен адрес и с един от големите заявители по заповедното производство – практика, която дава положителна обратна връзка и от двете страни. Намерението на Районен съд – Чепеларе е да продължи да популяризира възможността по чл. 42, ал. 4 от ГКП сред адвокатите от съседни съдебни райони със съдействието на Смолянската адвокатска колегия.
В Окръжен съд – Смолян са разработени и Правила за изпращане на съобщения и призовки чрез електронен пощенски адрес. Съдът обявява публично на интернет страницата си, информационните табла и информационния център, своя електронен пощенски адрес, чрез който има готовност да изпраща съобщения и призовки по ГПК, в рамките на своята компетентност и в зависимост от заявеното от страните по гражданските дела.
• Специални организационни мерки във връзка с облекчаване на заповедното производство са въведени и в Софийския районен съд. Акцентът е поставен върху постигане на специални договорки с големите заявители за прилагане на следните мерки:
- Подаване на заявленията допълнително и на електронен носител, който се качва в папка във вътрешната мрежа на съда, до която достъп имат съдиите;
- Изпращане до заявителите на разпечатка на протокола за разпределение на новообразуваните дела по електронна поща;
- Оптимизация на процеса по извършване на справки посредством електронно изпращане на списък със заявените справки в определен ден;
- Осъществяване на кореспонденцията в определени дни, с телефонно потвърждение за получаването й и др.
Мерките спестяват необходимостта от чакане за извършване на справка на място по всяко дело от заявителя, създават гъвкавост и бързина, елиминират грешки и спестяват значителни разходи.
РАЗДЕЛ 4:
СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
Цел 13. Съдът използва система за управление и контрол на делата
"Дисциплиниращи определения и разпореждания"
В търсене на гъвкави разрешения, свързани с ограничаване забавянето на граждански и наказателни дела, съдилищата-модели приеха предизвикателството да експериментират „дисциплиниращите” определения и разпореждания, подготвени от Комисиите за управление на дела при Софийския градски и Софийския районен съд, представени на семинара „Техники за управление на делата” в гр. Хисаря през юни 2010 г.
Бланковите определения и разпореждания предлагат комплекс от мерки, които са в рамките на компетентността на съдията-докладчик и възможността му да организира движението по делото. Мерките са приложими при конкретни фактори, имащи потенциала да забавят движението на делото, и са насочени към всички участници в процеса. Те се изразяват в подробни указания до:
- страните относно процесуалните им задължения (вкл. определяне на срокове за вземане на становища, за внасяне на депозити за вещи лица) или във връзка с искания за допускането на свидетелите и т.н.;
- вещите лица (относно начина и срока за изготвяне на експертизите и др.);
- третите лица (относно представянето на документи или необходимостта да се окаже съдействие на вещо лице), посочване на срокове за тези задължения и т.н.
Заедно с това са разписани и указания за санкциите при неизпълнение на тези разпореждания (вкл. възможността за налагане на глоби по процесуалните закони, както и по чл. 405 от Закона за съдебната власт, с посочване на размери).
Впечатленията на приложилите описаната техника съдилища (Окръжен съд – Враца, Районен съд – Радомир) са, че стига указанията да са ясно формулирани в съдебния акт и да са били съобщени на съответните участници в процеса, с тях действително се постига „дисциплиниращ ефект”. Поведението на страните показва, че са се запознали и внимателно се съобразяват с указанията, като в някои случаи дори се позовават на тях при противопоставяне на искания на противната страна във връзка с неизпълнение на същите. Съдилищата правят положителната констатация, че търсената ефективност се постига напълно още на етап „сплашване” със значителна парична санкция и до този момент реално не се е стигало до налагане на глоба по чл. 405 от ЗСВ.
Повече информация за дисциплиниращите определения и разпореждания можете да намерите на:Семинар на тема „Техники за управление на делата”
Цел 16 Съдът прилага механизми за ефективно участие на съдебните заседатели
Председателят на Окръжен съд – Добрич Енчо Енчев откри в присъствието на г-н Пенчо Хубчев, координатор проекти на немската фондация „Фридрих Еберт”, и на лекторите – съдия Снежина Колева, съдия Атанас Каменски и съдия Деница Петрова обучението на 45 съдебни заседатели от Окръжен съд – Добрич
В началото на 2010 г. Окръжен съд – Добрич, с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт”, започва реализацията на проекта „Повишаване на компетентността на съдебните заседатели в Добричкия съдебен район”, насочен към подобряване на правните знания и уменията за решаване на наказателни казуси на новоизбраните съдебни заседатели.
За тази цел трима съдии с ранг на апелативни съдии – Снежина Колева, Атанас Каменски и Деница Петрова, изготвят материали за сборник, който представя института на съдебния заседател и основни положения и термини от наказателното право и наказателния процес на разбираем език. Паралелно с разработката на помагалото, авторският екип подготвя и серия от обучения, предназначени да запознаят заседателите с наказателно-правната материя и да предоставят практически знания за съвместната им работа с магистратите.
На първото от тези обучения, проведено в края на м. октомври 2010 г., участват 45 съдебни заседатели при Добричкия окръжен съд, които имат възможност да се запознаят не само със съдържанието на подготвения наръчник, но и да решават наказателно-правни казуси под ръководството на съдите от ОС Добрич. В края на двудневния семинар проблемите и удовлетворението на съдебните заседатели от взаимодействието със съда и от предоставеното им обучение са проучени чрез анонимна анкета. Анализът на отговорите им показва, че те дават положителна оценка на съвместната си работа с магистратите от Добричкия окръжен съд и демонстрират силно желание да участват пълноценно в процеса на правораздаване. По всеобщо мнение на участниците, получените в обучението знания ще им помогнат в работата като съдебни заседатели и ще им позволят да се включат ефективно в провеждането и решаването на наказателните дела.
На база на успешните резултати от обучението, проведено през октомври 2010 г., Окръжен съд – Добрич и фондация „Фридрих Еберт” организират още две обучения в сътрудничество с останалите съдилища от Добричкия съдебен район. Те са проведени през април и май 2011 г. и на тях присъстват общо 99 съдебни заседатели от Районен съд – Добрич, Районен съд – Ген. Тошево и Районен съд – Тервел, Районен съд – Каварна и Районен съд – Балчик.
В края на обученията всички съдебни заседатели получават екземпляр от сборника „Помагало на съдебния заседател” и сертификат за участие, издаден от фондация „Фридрих Еберт” и Окръжен съд – Добрич.
С помощта на фондация „Фридрих Еберт” 800 екземпляра от помагалото са предоставени на Върховния касационен съд, за да бъдат разпространени до всички съдилища в страната.
Повече информация за инициативата, както и допълнителна информация за ролята на съдебните заседатели в наказателното производство, може да намерите на интернет страницата на Окръжен съд – Добрич: тук.
Образци на цитираните документи:
1. „Помагало на съдебния заседател”
РАЗДЕЛ 5:
ДОСТЪП ДО ПРАВОСЪДИЕ
Цел 20 Съдът създава условия за достъп на хора с увреждания
От 14.02.2011 г. Районен съд – Чепеларе предоставя на посетителите си възможност да ползват софтуерна програма за достъп до съдебните актове, която преобразува текста на документа в реч. Софтуерът е разработен за незрящи, но успешно обслужва и хора с по-слабо зрение, както и неграмотни и слабограмотни лица, като позволява всеки текст да бъде изслушан по разбираем, естествен и приятен начин.
Софтуерът „Програма за синтез на реч SpeechLab 2.0.” е инсталиран на компютър в стаята за четене на дела и за ползването му са обучени служителите в служба „Деловодство“. В момента системата се ползва за преобразуване текстовете на протоколи, разпореждания, определения, решения и присъди. Процесът на внедряване на програмния продукт минава през разработване на допълнителен потребителски речник, свързан със специфичните термини на съдопроизводството и на често използвани съкращения извън стандартната версия на програмата.
За отчитане на полезността на въведената практика е създаден регистър, даващ информация за потребителите, датата на използване, кой документ от кое дело е прослушан. До момента в регистъра са записани десет клиенти, като отзивите са положителни. Тествал програмата адвокат е споделил, че тя може да бъде полезна за възрастни хора с намален слух, тъй като използваните слушалки дават възможност добре да се чуе речта.
Съдът отчита необходимостта да популяризира допълнително практиката, като в тази посока основно ще се разчита на активното информиране на посетителите от деловодителите.
Цел 21. Съдът осигурява специални условия за работа с деца
"Стаи за деца"

Децата, като една от най-уязвимите групи на обществото, имат своите специфични нужди и особености. През последните години в страната се наблюдава значителен напредък в стремежа тези нужди да бъдат посрещнати адекватно при участие на деца в съдебни процедури. Процесът е в пряка връзка с ангажиментите на България, произтичащи от международноправните и в частност европейски актове, и следва да обхваща система от мерки, реализирани в сътрудничество между институциите, в това число съда.
В отговор на тази необходимост през месец май 2010 г. в Районен съд – Чепеларе е оборудвана стая за изслушване на деца. Специалната стая се помещава в сградата на съда, а достъпът до нея се осъщестява през страничен вход. Разработен е подходящ психологически подход за водене на разговор с децата, който дава ценни указания на съдиите, провеждащи изслушванията. По време на самите изслушвания присъства социален работник, който преди началото на процедурата настанява детето в стаята, като го подготвя и предразполага.
През 2010 г. в стаята в Районен съд – Чепеларе са изслушани 4 деца по 4 граждански дела, образувани по молби на Дирекция „Социално подпомагане” с предмет искания за настаняване или съответно искане за прекратяване на настаняване на децата в Център за настаняване от семеен тип. Впечатленията на съдиите са, че при изслушване в специалната стая децата се чувстват комфортно и защитено, реагират спокойно, а воденият разговор с тях протича по-добре, отколкото при изслушване в съдебна зала. Съдия Славка Хебова, председател на Районен съд – Чепеларе прави и конкретна съпоставка с факта, че при аналогични предходни ситуации по дела, разглеждани в съдебната зала, децата са отговаряли едносрично с „да” или „не” на поставените им въпроси при повишено ниво на стрес. Констатира още, че самите деца споделят, че в стаята им е интересно, някои от тях дори са особено въодушевени от обърнатото им внимание в приятна обстановка, изчезва чувството за срам, а държанието им е свободно.
Проектът е реализиран с минимум средства и главно с доброволните усилия на социални работници, психолог и ученици от местното училище.
Специална стая (т.нар. „синя стая”) за изслушване на деца съществува в гр. Шумен от януари 2009 г. Тя е разположена в сградата на Комплекса за социални услуги за деца и семейства по Проекта „Чуй детето”, реализиран от Сдружение „Институт по социални дейности и практики” гр. София и финансиран от фондация ОУК. През 2010 г. в нея са проведени 9 изслушвания на деца в досъдебната фаза на наказателното производство. Стремежът е изслушванията на деца, участващи като пострадали или свидетели в наказателното производство, да бъдат сведени до едно единствено, именно в досъдебната фаза. Разработен е механизъм за взаимодействие между институциите, с оглед оптимално оползотворяване на предимствата, които дава специалната детска стая. Отличните условия значително намаляват възможността за допълнително травмиране на детето по време на изслушването. Детето се подготвя предварително по специална методика, като по време на процедурата липсва контакт с извършителя на престъплението. С цел осигуряване на защитена среда, останалите участници в процеса следят процедурата от съседна стая, отделена с венецианско стъкло от стаята за изслушване. Допълнително, като самостоятелна социална услуга, се осъществява и подготвяне на деца за изслушване в съда. Тази услуга през 2010 г. е предоставяна 3 пъти.
Съдия Нели Батанова, и.ф. председател на Окръжен съд – Шумен, е на мнение, че ползването на синята стая е много адекватен способ, който осигурява спокойна, дружелюбна и сигурна среда за провеждане на изслушвания. При процедура от такъв характер най-добре се съблюдава спазването на интересите на детето, неговата възраст и уязвимост. Желанието на институциите в Шумен, споделено от съдия Батанова, е ползването на стаята в съдебни процедури да се разшири и по отношение на граждански дела (по Семейния кодекс).
Повече информация за техниките за изслушване на деца в съдебното производство можете да намерите на: ТЕХНИКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ИЗСЛУШВАНЕ НА ДЕТЕ В СЪДЕБНИТЕ ПРОЦЕДУРИ
Повече информация за участието на деца в съдебни процедури може да намерите на сайта:www.detetosvidetel.org
РАЗДЕЛ 6:
ПОВИШАВАНЕ НА ДОВЕРИЕТО В РАБОТАТА НА СЪДА
Цел 23. Съдът работи прозрачно
"Механизми за оценка качеството на административното обслужване в съдилищата, ефективността на съдебното производство и общественото доверие"

В отговор на завишените очаквания към работата им, съдилищата в България работят усилено за установяването на механизми и процедури за контрол и оценка на качеството на предлаганите административни услуги и отражението им върху мнението на обществото за работата на съда. В тази връзка, Административен съд – Ямбол е разработил „Програма за управление на качеството на работа”, която съдържа механизми за анализ и актуализация на целите по качеството, предвидени за основните работни процеси и структурни звена в съда.
Два от основните компонентa в тази програма са модулите „Достъп до правосъдие” и „Повишаване на доверието”, съдържащи мерки за наблюдение и измерване на удовлетвореността на гражданите от работата на съда, които включват:
• Анкетни проучвания:
- Първият вид проучване е насочено към изучаване потребностите и очакванията на гражданите, както и към измерване на удовлетвореността им от работата в информационния център на съда. През първата година от прилагането на програмата, то е проведено през месеците юни и декември, а през следващите години е предвидено да се извършва в края на всяка година.
- Вторият вид проучване е насочено към измерване ефективността на съдебното производство с помощта и участието на институциите, чиито актове подлежат на обжалване в Административния съд, както и с участието на граждани и адвокати. То се провежда през месец юни всяка година.
• Анализ на сигналите за корупция в съда – изготвя се в края на всяка година от създадената Етична комисия в съда на база на приетите Правила за отчетност и противодействие на корупцията, при постъпването на такива.
• Анализ на публикациите в медиите – изготвя се в края на всяка година от специалиста „Връзки с обществеността”.
• Анализ на коментарите от интернет потребители – изготвя се в края на всяка година от специалиста „Връзки с обществеността” на базата на мненията на потребители от секцията „Предложения и оплаквания” и резултатите от интернет анкетите на уебсайта на АС – Ямбол.
Програмата, съдържаща тези мерки, е отворена и въз основа на добри практики може да се променя и допълва с нови механизми за управление и наблюдение на качеството на работа на съда.
Образци на цитираните документи:
Анкета за измерване удовлетвореността на гражданите от работата на Информационния център към Административен съд – Ямбол (т.1 А)
Анкета за измерване на удовлетворението на гражданите от ефективността на съдебното производство в Административен съд – Ямбол (т.1 В)
Бланка – образец за сигнал за корупция (т.2)
Анализи от проучвания на удовлетворението на гражданите от работата на съда (т.4):
-Aнализ InfoCenter
-Aнализ обслужване
Цел 24. Съдът прилага правила за отчетност и противодействие на корупцията
В началото на м. октомври 2008 г. Административен съд – Видин печели проект по Оперативна програма „Административен капацитет”. Проектът „В услуга на обществото” се реализира в партньорство с Административен съд – Враца и Административен съд – Монтана.12
Основна му цел е да допринесе за повишаване на доверието на обществеността в съдебната система, както и за повишаване на ефективното й функциониране и прозрачността й. В проекта са заложени разнообразни дейности, които включват проучване на общественото мнение на територията на областите Видин, Враца и Монтана относно дейността на административните съдилища; „Оценка на риска” от корупционни практики в трите административни съдилища и представяне резултатите от проучванията; изучаване на опита на Германия като държава-членка на Европейския съюз в областта на административното правораздаване и пренасянето му в България; провеждане на обучения за магистрати и служители на трите съда в различни направления, предимно работа с обществеността; усъвършенстване на информационните системи.
Тук обръщаме особено внимание на проучването „Оценка на риска” от корупционни практики. При него трето лице – т. нар. оценител – прави анализ на интегритета на оценяваната институция, на базата на който се идентифицират потенциално уязвимите за корупционни практики критични точки във вътрешната организация на работата. Наблюденията са обобщени в писмен доклад, който наред с анализ на потенциалните рискове от корупционни практики, предлага и набор от мерки за противодействие, насочени към подобрения на управлението на интегритета и превенцията на корупцията.
Методологията, използвана при изготвянето на анализа, се основава на метода на самооценката и се състои от три последователни етапа.
Първият етап включва подготовка и извършване на самооценка с цел създаването на списък на уязвимите от корупционни практики дейности и слабостите във вътрешната организация на институцията. За тази цел се изготвят структурирани въпросници, които биват попълнени от магистратите и служителите в трите съда и впоследствие анализирани от експертите на оценяващата организация.
Вторият етап се състои от създаване на списък на уязвимите дейности и организационните слаби страни. Те биват идентифицирани въз основа на резултатите от самооценката, извършена в първата фаза и представляват ситуации или процеси от дейността на съда, които могат да се превърнат в потенциален риск за интегритета на институцията.
Последният, трети етап е свързан с оценка на корупционния риск и изготвянето на заключителен доклад. За тази цел външният оценител обобщава събраната информация за уязвимите дейности и процеси на бенефициента по отношение на антикорупцията и определя степента на свързания с тях корупционен риск. На база на констатациите се съставя оценка на способността на организацията да се справи с потенциалните слабости, разработват се препоръки за подобряване на тази способност и за избягване на антикорупционните рискове.
Анализът няма характер на одитен документ, нито си поставя за цел да тества личния интегритет на магистратите и служителите в трите институции. Неговата цел е да идентифицира потенциално уязвими области в организациите на бенефициентите и да намали тяхната уязвимост в бъдеще.
Повече информация за дейностите по проекта „В услуга на обществото”, както и пълния
набор от разработените материали може да намерите на интернет страницата на Aдминистративен съд – Видин: тук.
Образци на цитираните документи:
1. Доклад от проучването „Оценка на риска”